ФОКУС
| Заглавие: Анализ на актуалния контекст и на основните предизвикателства пред иновационната политика на България |
| Автор(и): Златина Карова, НИС при СУ |
| Ключови думи: иновации, конкурентоспособност, наука-бизнес, публична политика |
| Предишни публикации: |
| Научна област: Иновации, Регионално развитие |
Абстракт:
Развитието на всяка национална икономика е свързано със стремежа за постигане на по-висока добавена стойност на произвежданите продукти и предлаганите услуги. Това може да стане чрез три основни подхода: ниска цена на работната сила; благоприятни природни дадености; разработка и прилагане на различни иновации и високи технологии. За държавите с по-ограничени природни ресурси, а и далеч не само за тях, научните изследвания и иновациите се оказват решаващ фактор за икономически и социален напредък. Ето защо за тях е жизненоважно да формулират ясна визия за научното развитие, да определят адекватни научни приоритети, в които да бъдат концентрирани финансови ресурси и човешки потенциал. Казаното напълно важи за нашата страна, в която след присъединяването към ЕС цената на работната сила започна да расте, а ресурсите от стратегически суровини са ограничени.
Предизвикателството пред конкурентоспособността на България е „интелигентният растеж”, при който научните изследвания и иновациите се превръщат в мощен двигател на икономическия растеж (Световната банка 2012) . Конкурентоспособността на България трябва да се подобрява с по-високи темпове, за да настигне другите страни-членки от Европейския съюз и бързо развиващите се страни. Модернизацията на технологиите и иновациите са средства, които българските фирми могат да използват, за да се придвижат нагоре по световната верига за създаване на стойност чрез индустрии, в които държавата има дадености, и които да ги превърнат в трайно сравнително предимство. Макар че българските фирми активно модернизират производствата си, малцина инвестират в дългосрочни иновации. Това е от критично значение за създаването на висококвалифицирани работни места и за поддържането на растежа. За да се придвижи напред по отношение на конкурентоспособността и нагоре в европейската и глобална класация, България се нуждае от нови стратегии, които да превърнат иновативността в двигател за износа, откриването на нови работни места и растежа като цяло.
Разглежданата в настоящата статия концепция за проект на Стратегия за «интелигентен растеж» отговаря на потребността от създаване на иновативни инструменти с дългосрочна визия, които да дадат насоките за развитие на иновационните политики и да създадат благоприятни предпоставки за взаимодействие между науката и бизнеса. |
|
НАУКА
| Заглавие: Към инференциална структура на понятията |
| Автор(и): Борис Панков, Философски факултет, СУ |
| Ключови думи: Лудвиг Витгенщайн, Робърт Брандъм, теория на понятията, инференция, семантика |
| Предишни публикации: |
| Научна област: Философия |
Абстракт:
Статията има за цел да проследи тенденциите в развитието на теориите за понятията и философската семантика и в последствие да се илюстрират паралелите между тях. Ще се направи кратко изложение на основните теории на понятията през последните години и ще се наблегне на връзките и влиянията, които тези теории са взели от и са имали върху философските си еквиваленти. В частност ще се разгледат връзките между теорията на Лудвиг Витгенщайн за семейните прилики и директното влияние, което тя е оказала върху Прототипната теория на понятията, както и връзките между понятийната теория-теория и инференциалната семантика на Робърт Брандъм. Тези теории и философи са избрани защото теория-теория се появява като алтернатива на прототипната и други водещи понятийни теории, като тя предлага по-динамична структура на понятията под формата на теория в сравнение с по-статичните, макар и по-дескриптивни класически теории. Подобно, Робърт Брандъм изгражда голяма част от философските си възгледи върху отношението между семантика и прагматика, като използва част от философското наследство на Витгенщайн и дори от части решава проблемите дефинирани от всоя предшественик. Така представени паралелите между философия и теория на понятията ще покажат как насоката и на двете дисциплини е подобна ако ли не и идентична. Преходът е от статично, идеализирано разбиране за структурата на понятията и извличането на значение към едно по-динамично представяне на тези процеси, намерило основата си в междуличностната комуникативна практика. |
|
ПРАКТИКА
| Заглавие: Приложимост на гъвкавите методологии за разработка на софтуер |
| Автор(и): Александър Димов; Ставрос Ставру; Десислава Петрова-Антонова, ФМИ-СУ; Ива Кръстева, Рила Солюшънс |
| Ключови думи: Гъвкави методи за разработка на софтуер, Организационни ценности, Софтуерни процеси |
| Предишни публикации: |
| Научна област: Софтуерно инженерство |
Абстракт:
Гъвкавите методи за разработка на софтуер са област на активни изследвания през последното десетилетие. Въпреки това съществуват известни предизвкателства пред прилагането на тези методи в практиката, които привличат вниманието, както на индустрията, така и на академичните среди. Една от най-големите пречки е свързана с липсата на структурирана методология за приложението и внедряването на гъвкави методи и практики в софтуерните организации. Обикновено за целта се прилага специфичен за случая подход, който зависи от конкретния проект върху който се работи и рядко е добре документиран. В настоящата статия се представя текущата работа по изследването на приложимостта на гъвкавите методи и се представят насоките по които ще се разработва методология за внедряването им. |
|
ТЕХНОЛОГИИ
| Заглавие: Многократна употреба в софтуерните системи изградени на основата на база данни |
| Автор(и): Александър Димов, Калина Димитрова; Десислава Петрова-Антонова, ФМИ, СУ |
| Ключови думи: Архитектура, ориентирана към бази данни, Компоненти за бази данни, многократна употреба |
| Предишни публикации: |
| Научна област: Софтуерно инженерство |
Абстракт:
Концепцията за софтуерните системи израдени на основата на база данни (database-centric software system) е разработена като алтернатива за разработка на софтуер в системи, в които основната бизнес логика се намира в базата данни. С други думи – самата база данни играе ролята на център на архитектурата на системите. Към настоящия момент, липсват теоретично и формално обосновани практически методи за разработка на такива системи. В тази статия се предствя подход за реализация на компоненти за многократна употереба и тяхната инсталация в системата за управление на базата данни. При наличие на подходящи софтуерни инструменти, подобни компоненти може да бъдат използвани като шаблони за разработка на сложни реалционни бази данни. Подходът е илюстриран с пример, който показва как да се създават и използват подобни компоненти. |
|