Фокус
| Заглавие: За качеството на електронното обучение |
| Автор(и): доц. д-р Румяна Пейчева-Форсайт, Факултет по педагогика, Софийски университет „Св. Климент Охридски” |
| Ключови думи: качество, електронно, дистанционно обучение |
| Предишни публикации: Четвърта национална конференция с международно участие по електронно обучение във висшето образование, Академично издателство „Ценов”, 11-13 Май, Свищов, 2012 |
| Научна област: електронно дистанционно обучени |
Абстракт:
Статията е посветена на феномена „качество на електронното обучение”. Тя разглежда ключовите понятия, които дефинират диадата "качество - електронно обучение". Анализират се различията между присъственото традиционно обучение и електронното онлайн обучение, за да се открои спецификата на второто, изискваща и специфични подходи в оценка на неговото качество. Прави се преглед на съществуващите практики, системи и подходи за оценка на качеството на електронното обучение. Направен е опит за очертаване на проблемите пред утвърждаване на добрите практики в областта на осигуряване на качеството на електронното обучение у нас с оглед на специфичните тенденции на развитие на българското висше образование като цяло и на проблема за оценка и осигуряване на качеството в частност. |
|
Наука
| Заглавие: Видове структура на текста |
| Автор(и): гл. ас. д-р Нели Тинчева, Факултет по Класически и нови филологии,СУ |
| Ключови думи: структура на текста, когнитивни модели, мисловни схеми, концептуални метафори |
| Предишни публикации: Тинчева, Н. 2007. ‘Цялостна структура, суперструктура и обща структура на текста’. In: Словото: класическо и ново. Sofia: St. Kliment Ohridski Press |
| Научна област: Лингвистика на текста, когнитивна лингвистика |
Абстракт:
Въпреки всеобщото съгласие с твърдението на Халидей и Хасан (1985), че всеки текст притежава едновременно текстура (texture) и структура, съществуващата тенденция е изследванията върху цели текстове да се насочват към анализ единствено на тяхната текстура. Теоретичното и терминологично разнообразие около самото понятие „структура на текста” варира от „риторична структура” при Култарт (1994) до „обща структура” (overall structure) при Ван Дайк (1997) и е доказателство за трудностите, които възникват при анализа на това езиково явление. Като цяло, може да се твърди, че в лингвистиката липсва съгласие по въпроса какво точно представлява структурата на един цял текст.
Настоящата статия представя нов модел за анализ на структурата на текста чрез аналитичното изолиране на няколко вида такава структура. Подходът, предложен тук, прави възможно и по-ясното дефиниране на понятието.
|
|
Практика
| Заглавие: Арабски думи в съвременния италианския език –исторически поглед |
| Автор(и): Ас. Диана Върголомова, ФКНФ, катедра по „Романистика”, специалност: Италианска филология |
| Ключови думи: Ключови думи: италиански език, арабизми, лексикология |
| Предишни публикации: Доклад от „Юбилейна Научна конференция, посветена на юбилея на проф. Пенка Самсарева” |
| Научна област: лингвистика |
Абстракт:
Арабското влияние в съвременния италиански език е на практика незначително. То обаче е било силно през първите векове от историята на езика и е оставило някои забележими следи на ниво лексикални заемки. Дълги векове италианското Средиземноморие е наситено с арабски влияния: мюсюлманското присъствие в Сицилия, търговските връзки с основните морски градове – Пиза, Генуа, Венеция; не бива да се забравя и посредническата роля на Испания, която има сериозно политическо и културно присъствие (XVI – XVIII век). Думите с арабски произход достигат до италианския език по различни канали и често е невъзможно да бъде проследен точният път, по който те са навлезли. В един по-късен етап от развитието на езика вълни на пуризъм прочистват от езика голяма част от арабизмите, оцеляват обаче доста думи, част от основния речник на италианския език. Историята на някои по-често употребявани думи е изключително интересна и разкрива важна информация за спецификата на връзката между двете култури по време и след арабското присъствие на италианска територия, както и за специфичното влияние в някои сфери. |
|
Иновации
| Заглавие: Интелектуалната собственост и трансфера на технологии |
| Автор(и): Златина Карова, НИС при СУ |
| Ключови думи: интелектуална собственост, оценка на нематериални активи, трансфер на технологии, иновации, малки и средни предприятия, авторско право, патент, търговска марка, защита на права, процедура за патентоване |
| Предишни публикации: |
| Научна област: Стопанство, Право |
Абстракт:
В България въпросите, свързани с интелектуалната собственост (ИС) и трансфера на технологии са неоснователно пренебрегнати от практиката. Придобиването и използването на интелектуална собственост при трансфера на технологии имат важно значение за развитието на конкурентна икономика, основана на използване на знания, но заемат твърде скромно място в българската практика. Под трансфер на технологии обикновено се разбира пренасянето на научно-техническата информация от фундаменталната наука през приложните и развойните дейности в сферата на производството и потреблението. Най-съществени за технологичния трансфер са процесите на пренасяне на системни знания от сферата на науката в сферата на производството. В тесен, операционен смисъл, трансферът на технологии акцентира върху вертикалните процеси на пренос, чрез които технологичният замисъл се превръща в реална производствена технология. Така трансферът на технологии като съдържание представлява механизъм за подпомагане на иновационния процес във всеки един от основните му етапи. Някои автори разширяват понятието трансфер на технологии, като включват в него процесите на разпространяване на вече внедрени технологии в други фирми и области (хоризонтален трансфер на технологии), което е част от дифузията на иновациите. Равнището на ИС се обуславя от установените фактори, които съдействат и които препятстват нейното увеличаване при трансфера на технологии. Във връзка с това се наблюдава зависимост между формите на технологичен трансфер и правата на интелектуална собственост.
Актуалността на темата е продиктувана от факта, че Европейският парламент (ЕП) гласува на 10.12.2012г. въвеждането на единен европейски патент. Новият патент ще бъде по-евтин и по-ефективен от сегашните системи за защита на изобретенията на физически лица и компании. Новият режим ще осигури автоматично единна патентна защита във всички 25 участващи държави-членки, намаляване на разходите за фирмите в ЕС, а оттам и повишаване на тяхната конкурентоспособност. Когато новата система влезе в сила, ЕС патентът може да струва само 4725 евро, в сравнение с необходимите днес средно 36 000 евро, пресмята Европейската комисия. Всеки изобретател ще бъде в състояние да подаде заявление към Европейската патентна организация (ЕПО) за единен ЕС патент, валиден във всички участващи в споразумението 25 страни-членки на ЕС. Патентите ще бъде достъпни на английски, френски и немски език. Кандидатурите ще трябва да бъдат подавани също на един от трите езика. Ако са изготвени на друг език, те ще трябва да бъдат придружени от превод. ЕП гласува разходите за преводи да бъдат напълно възстановявани за базираните в ЕС малки и средни предприятия, организации с нестопанска цел, университети и публични научноизследователски организации. Гарантира се също така, че таксите за подновяване, които представляват съществен дял от общите разходи, ще се определят като се вземат предвид специфичните нужди на малките фирми, така че те да имат по-ниски разходи. |
|
Технологии
| Заглавие: Вградено тестване (Built-in testing) на вградени софтуерни системи (embedded software systems) |
| Автор(и): Ирена Павлова, ФМИ-СУ; Александър Димов, ФМИ-СУ |
| Ключови думи: Вградени системи, Компонентно-базирано софтуерно инженерство, Вградено тестване |
| Предишни публикации: Сборник с доклади от Международната конференция по информационни, комуникационни и енергийни системи и технологии (ICEST 2011), Юни 2011, Ниш, Сърбия |
| Научна област: Софтуерно инженерство |
Абстракт:
Анотация: В класа на вградените софтуерни системи попадат голям набор от устройства, които може да представляват смесени хардуерни/софтуерни системи, предназначени за специфично приложение. Обикновено вградените системи са част от и управляват и манипулират някаква по-голяма хардуерна (физическа) система. Съществуват доста проблеми, които предстои да бъдат решени в софтуерното инженерство, за да се разработват надеждни и предсказуеми системи от този клас, които да дават възможност и за многократна употреба. Един от тези проблеми е свързан с тестването, за което специално в областта на вградените системи в момента липсват установени инженерни подходи. В тази статия се предлага подход за тестване на вградени сиситеми, който се базира на т.нар. вградено тестване, което представлява метод, при който дадена софтуерна система или модул е снабдена с възможности за самостоятелно тестване.
Статията представя резултатите по проект № 2579 към НИС – Инженерен подход към разработката на вградени софтуерни системи, финансиран от Фонд Научни Изследвания към МОМН. |
|