Седем предприемачески проекта на възпитаници на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ си дадоха среща с експерти на форума Европейски ден на предприемача 2026

„Предприемачество 2026: Иновации. Свързаност. Растеж.“ бе темата на 24-ото издание на най-стария форум за насърчаване на студентско и младежко предприемачество в България

„В лабораториите и аудиториите на университета се раждат много идеи, но до тяхната реализация има много път, който трябва да бъде извървян. Има голямо разстояние между аудиториите и реалния бизнес. Всъщност, събития като това дават възможност да започнем да говорим и преодоляваме това разстояние.“ Това заяви, откривайки 24-ото издание на „Европейски ден на предприемача“ (ЕДП) проф. д-р Стелиян Димитров, заместник-ректор по научноизследователска, научно-проектна и информационна дейност на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Форумът се проведе на 4 ноември 2026 г. в голямата зала на Сдружение Център за върхови постижения УНИТе в София.

Проф. Димитров поздрави участниците във форума и отправи пожелания за ползотворна дискусия и полезен обмен на идеи от името на ректора на СУ проф. д-р Елиза Стефанова и цялото академично ръководство. „Академичното ръководство на университета иска предприемачеството и трансфера на технологии да се превърнат в хоризонтална политика и да се прилагат във всички основни звена на най-старото висши учебно заведение в България“, каза в заключение проф. Димитров, допълвайки, че „събития като ЕДП са важни и са част от това, което всички ние виждаме като бъдеще на Софийския университет.“

„Предприемачество 2026: Иновации. Свързаност. Растеж.“ бе темата на ежегодния форум за насърчаване на студентското и младежко предприемачеството в България. Събитието бе организирано от Център за трансфер на технологии към Научноизследователския сектор (НИС) на Софийския университет "Св. Климент Охридски" съвместно с Университетски център по предприемачество и проектно управление към Стопански факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски".

„Много се радвам, че и тази година в златата има толкова много млади хора. Надявам се след днешния ден за част от тях чутото тук ще стане отправна точка при реализацията на тяхната собствена бизнес идея. 24 години Софийския университет „Св. Климент Охридски“ неотклонно организира това събитие, което представя млади успели предприемачи. Европейският ден на предприемача е най-старото събитие в България, подкрепящо студентското и младежко предприемачество в България. Използвам случая да благодаря на нашите домакини от УНИТе, които ни предоставиха тази прекрасна зала, както и на нашите спонсори „Coca Cola HBC, България“ и NESCAFÉ Dolce Gusto“. заяви в приветствието си към участниците г-н Божил Добрев, директор на НИС.

От името на проф. Румен Николов – инициатор на провеждането на ЕДП в България, към участниците се обърна Янко Петров. „Предизвикателствата на новото време днес изискват още по-голяма синергия между изследователи и бизнес. Изкуственият интелект, дигиталната трансформация и новите научни постижения откриват безпрецедентни възможности, но и изискват предприемаческо мислене, смелост и сътрудничество между университетите, бизнеса и обществото“, каза той, пожелавайки вдъхновяващи срещи, нови партньорства, смели идеи, които да се превърнат в успешни начинания.

Форумът продължи с кръгла маса на тема: "Предприемачество 2026: Иновации. Свързаност. Растеж ". Тя бе модерирана от Елеонора Гецова, ръководител звено "Проектна и информационна дейност" в НИС на СУ "Св. Климент Охридски". „Тази година нашето мото е „Иновации. Свързаност. Растеж.“ Три понятия, които са неразривно свързани. Защото добрата идея сама по себе си не е достатъчна, за да създаде успешен бизнес. Необходими са знания, хора, партньорства, финансиране и, разбира се, предприемаческа смелост“, заяви г-жа Гецова. Тя допълни, че в България имаме талантливи млади хора, силни научни екипи и технологични компании с международни успехи както и достъп до европейски програми и финансови инструменти, но изрази съмнение, че всички тези ресурси са достатъчно здраво свързани. Модераторът на кръглата маса обсъди с участниците в панела причините за превръщането на някои от добрите идеи в успешни международни компании и оставането на други на ниво проект или прототип и попита своите събеседници какво трябва да променим, за да има повече успешни предприемачески истории, започнали в България. В разговорът се включиха Елица Бейска - Project Officer по програмата EIC Accelerator в Европейската изпълнителна агенция за иновации и малки и средни предприятия към Европейската комисия, която работи с иновативни високотехнологични компании и европейските инструменти за подкрепа на иновациите – от научните разработки до международния растеж, Ангелина Тодорова - административен директор на Сдружение за компетентност „Чисти технологии за кръгова икономика“ – Clean&Circle BG, експерт с дългогодишен опит в публичните финанси, европейското финансиране и иновационните политики и активен ментор в студентски предприемачески програми, както и Коста Йорданов - технологичен предприемач и основател на компанията Lenz, която разработва технология за независима фактологична проверка на AI съдържание. Коста има зад гърба си успешни проекти като Wiser Technology и FITE – глобална платформа за спортен стрийминг, придобита от Triller и успешен продукт с над 10 милиона потребители, с богат опит в привличането на международни инвестиции. В кръглата маса участваха и д-р Добромир Динев - директор на Фондация „ИНФИКА“ и главен асистент в департамент „Информатика“ на Нов български университет, д-р Кирил Величков - експерт по европейски програми и финансови инструменти с над 25 години професионален опит и настоящ ръководител на дейностите на ОББ, свързани с европейските програми, и Центъра за компетенции на KBC Group за европейските финансови инструменти и проф. д-р Тодор Ялъмов - преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет и заместник-декан по научноизследователската дейност, иновациите и проектите, който работи в областта на предприемачеството, дигиталната икономика и управлението на иновациите.в Стопански факултет на СУ.

Експертите представиха своя опит и възможностите за финансиране, обучение, модериране, откриване на възможности за реализация на европеййски проекти, както и съпътстващите трудности при реализацията на предприемачески идеи. Според г-жа Бейска не е нормално Франция да има реализирани 200 проекта по европейската програма „Хоризонт“, а България едва 7. Тя отчете като основни проблеми повтаряемостта на предприемаческите идеи и липсата на идеи при реализацията на стратегическите приоритети на ЕК.

За Ангелина Тодорова през последните 15-ина години са решени няколко от главните проблеми пред предприемачеството. Вече има макар и прохождаща, екосистема за предприемачи с традиции в науката. Създадоха се Центрове за върхови постижение и Центрове за компетентност, София се преврърна в база за иновации със създаването на „София Тех парк“ с модерните лаборатории и привлечените учени тук. Но България, нейните предприемачи и учени трябва да стъпят здраво на изградената инфраструктура, където всеки да помага на всеки. И в същото време всеки да се научи да заплаща за услугите, които предоставя и получава. В същото време докато се учим да прохождаме в бизнеса, главните теми на деня се променят. Днес те са малко по-различни - климат, кръгова икономика, води. Всеки предприемач вече трябва да мисли за рециклируемите ресурси и връзката с природата, които ще му дадат конкурентно предимство, допълни г-жа Тодорова.

Не съм съгласен с г-жа Тодорова, контрира проф. Ялъмов. Според него предприемаческа екосистема и връзки между бизнеса и учебните заведения има още от 1984 година. „Има връзка между академия и бизнес, но тя е невидима. Защото липсва доверие между тях. Поне 30 процента от преподавателите са предприемачи, но в лично качество, аргументира тезата си проф. Ялъмов. Аз смятам, че предприемаческата екосистема в България работи успешно от 1984 г., допълни той.

Гледната точка на предпримача Коста Йорданов също бе разично. „Аз мисля, че предприемаческа екосистема в България има от 20 години. Тя се зароди с появата на фондове, които финансират предприемаческите идеи. Именно с появата на фондове като „Лаунч хъб“ и „Илевън“ процесът се задвижи. Тези фондове бяха първите, а днес те са в колаборации с големите фондове по света и продължават да финансират добрите предприемачески идеи.

Освен фондовете, банките в България също предоставят финансиране. Почти няма банка, която да не отпуска кредити на стартиращи и работещи предприемачи, включи се в дискусията Кирил Величков. Той напомни, че ОББ активно предоставя финансиране по европейските програми, а в ОББ успешно работи и Центъра за компетенции на KBC Group за европейските финансови инструменти.

За Добромир Динев финансирането на предпримачески идеи е проблем, но определено решим проблем. Просто трябва повече търсене на възможности програми. Д-р Динев напомни, че ментори на предприемачи като Mentor the Young и ABLE Mentor работят успешно в България и контактите с тях стават бързо и ефективно.

Участниците в кръглата маса се обединиха около тезата, че форуми като Европейски ден на предприемача, са полезното звено, свързващо предприемачи, образователни институции, менторски програми, финансови институции и действащи предприемачи с прохождащи компании, които имат нужда от подкрепа.

Втората част на форума продължи с представянията на 9 предприемача на различен етап от развитието на предприемаческата си идея. Седем от тях са на възпитаници на Софийски университет „Св. Клиент Охридски“.

Симеон Карпузов от Институт GATE представи развитието на проекта „Система за засичане на епилептични припадъци“, с който спечели миналогодишното издание на конкурса „Млад предприемач в науката - 2025“.

Виктория Спасова от Медицински факултет на СУ разказа за "Организмова система от симбионти като екологична алтернатива на азотните торове в селското стопанство" и разказа как на практика може да се реализира в домашни условия екологично земеделие.

Ученикът от Национална финансово-стопанска гимназия Валентин Георгиев разказа за своя проект „APEX – новата тапа за стиковете за хокей на лед“. Валентин тренира хокей и забелязал, че скъпите му ръкавици се късат много бързо, заради лентата, с която е обвит стика за игра. Решава да намери решение на проблема и така се ражда нова тапа за стика, който няма нужда от лента за облепеня, намира 3D принтер, с който прави няколко тапи и разбира, че идеята му работи. На всичкото отгоре тапата може да бъде персонализирана, уникална и направена според изискванията на всеки играч. Сега му предстои по-трудното – да запази правата си върху изобретението, а първата му среща с представители на бизнеса и академичните среди, с които се откриват нови възможности за развитието на идеята бе уговорена на форума ЕДП за 1 декември 2026 г. Тогава той ще се срещне в Стопанския факултет на СУ с проф. Ялъмов, с когото ще обсъдят възможност за включване в менторска програма и осигуряване на финансиране за създаване на прототип на изделието.

Много интересен бе и вторият проект на екип от НФСГ. Кристиян Костов, Валентин Георгиев и Калоян Георгиев разказаха за „Fit Matrix - Ергономични, персонализирани 3D принтирани аксесоари за фитнес и спорт, създадени за вашия комфорт.“ Те рашават проблема с различните размери на поставките за чаши и бутилки по фитнес уредите, създавайки универсална поставка, в която ще влизат чашите и бутилките. Иновативните спортни приспособления за хокей на лед – иновативна тапа тапа за стик за хокей на лед и специализирани аксесоари за волейбол допълват портфолиото на екипа. А амбицията им е да продължат да работят с решаването на спортни проблеми от делника.

Със свои презентации в ЕДП-2026 се включиха и лауреатите в конкурса на ЦТТ при НИС на СУ „Млад предприемач в науката - 2026“. Победителят в конкурса Светослав Иванов разказа за „pixelpet – бърз PET скенер за ветеринарна медицина“, който обещава да държи животните 3, вместо сегашните 20 минути под рентгеновите лъчи. Ако медицинските експерименти се валидират, това може да бъде крачка и за създаването на скенер за хуманитарната медицина, при който хората няма да лежат неподвижно 20 минути както сега, а само 3 до 5, обеща Светослав.

Екипът на Мартин Тенджов разказа за „Студентски клуб „Моторни спортове и състезателно автомобилно инженерство“, а Ondrej Sukas- AgentID за „Enterprise AI Security and Governance Platform“. Двата проекта бяха премирани с втора награда в конкурса „Млад предприемач в науката - 2026“.

Благодарение на интернет връзките Майкъл Цанев се включи от Рим, за да представи проекта си „AvMap — Автоматизирано сателитно картографиране на лавинен теренен риск“, за чиято реализация търси финансиране в Италия. Заедно с Кирил Докузов и неговият „TriKer - Серия от научно-образователни настолни игри с карти, базиращи се на комбинаторика, логика и природни науки и мото: „Логиката (Математиката) е езикът на TriKer (Вселената)“ взеха по 750 евро за трета награда в конкурса на ЦТТ. Панелът „Предприемачи:2026“ бе модериран от експерта в ЦТТ при НИС Антон Андонов.

След последната презентация директорът на НИС и ЦТТ г-н Божил Добрев награди лауреатите в конкурса Млад предприемач в науката 2026 и закри 24-ото издание на Европейски ден на предприемача. „Убеден съм, иновациите, свързаността, растежът и примерите за тях си дадоха среща днес. Повече от сигурен съм, че това са бизнес-лидерите на утрешния ден. Благодаря ви за споделените мисли и разкази и до среща догодина по същото време на 25-ото юбилейно издание на Европейски ден на предприемача“, каза директорът на НИС г-н Божил Добрев, закривайки форума.